* * *

Хайдушки грях

Залежа Стоян, заболя.
Лежал е девет години.
Стара го майка попита:
- Синко Стояне, Стояне,
стана девета година,
все лежиш, синко, болееш.
Не съм те, синко, питала
да не си много греховен?
Стоян сълзи зарони
и на майка си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
сушата, мамо, голяма,
подир сушата, кишата -
ония гладни години.
Ние, мамо, се събрахме
до седемдесет юнака,
вярна си клетва дадохме,
когото стигнем, срещнем,
главата да му отрежем.
Ние, мамо, срещнахме
моята сестра Калина,
с нея зет Иван,
с мъжко дете на ръце.
На мен беше ред
ножове да си фитосам,
а аз, мамо, се почудих,
най-после сам реших,
детенце да погубим,
че те са млади двамата,
друго дете ще имат.
Като, мамо, посегнах,
мило дете се зарадва,
че ще го вземе вуйчо му,
а аз му глава отрязах.
Ходихме осем години,
тежка сватба срещнахме.
Ние, мамо, решихме
младоженци да погубим.
В гора ги заведохме,
за два бука ги вързахме,
за два бука- близнака.
Ходихме, що ходихме,
като минахме назад,
през гъста гора минахме,
на два бука близнака -
две лози пораснали
и върховете им се оплели,
бяло си грозде родили.
А аз, мамо, посегнах,
от грозде да си откъсна,
лози се високо вдигнаха,
а аз се люто разсърдих,
че ги от корен отрязах.
Черни кърви потекли,
люта глава ме заболя
и върла ме треска разтресе.
Майка на Стоян говори:
- Синко Стояне, Стояне,
това е твоята малка сестра -
на сватбата са я завели
хайдути в гъста гора зелена.
Лежи си, синко, лежи си,
грехове да си изплащаш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021