|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
от тежка болест безцярна.
Мама Стояне думаше:
- Не съм те, синко, питала,
от какво ти е болестта?
Стоян мами си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога ми беше сушата,
подир сушата кишата,
че ний се, мамо, събрахме
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем.
Вярно се, мамо, заклехме
къде кого стигнем и срещнем,
главата да му отрежем.
Че ние се, мамо, срещнахме,
сестрата и зетя, двамата,
със мъжко дете на ръце
и ние се, мамо, чудехме,
кого да убием, заколим.
Най-подир, мамо, решихме
да убием, мамо, детето,
детето, малък Стоянчо,
дето бе на мен кръстено.
Тогава ме сестра прокълна,
девет години да лежа,
девет постелки да сменя.
Бистра, Търговищко; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|