|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Мама Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години,
както си болен залежал
и десетата започна.
Девет постели си скъсал,
десета започна,
не съм те, синко, питала,
какъв ти й, синко, греха?
Стоян мама си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
като ме, мамо, попита,
право ще да ти аз кажа.
Помниш ли, мале, знаеш ли,
като беше гладна година?
Ний се, мамо, събрахме,
дор седемнадесет юнака.
Вярна се клетва заклехме -
де кого срещнем и видим,
главата да му отрежем!
Влязохме в гора дълбока,
срещнахме сватба голяма
кога си, майко, погледнах -
моята сестра по-малка,
с бяло було на глава...
Глава й, майко, улових,
че й главата отрязах,
клетвата де не изменя...
А тя ме, майко, кълнеше:
- Де даде Господ, братко ле,
девет години де лежиш,
девет постели да скъсаш!
Бяла; сватбена (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|