Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

Майка Стоян думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
станало е девет години,
как болен лежиш, синко, в постеля
не съм те, синко, питала
от какво какво ти е болката.
Стоян майка си дума:
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
правичко да не те лъжа.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше сушата,
сушата, майко, кишата,
а след кишата и гладната,
когато овцете умряха
и кучетата избесняха.
И ти ни, майко, изпрати
кой овчар, майко, кой говедар,
а мене, майко, изпрати
на хайдушкото сборище.
Там си момчета посъбрах
за войвода аз им бях,
решихме, майко, да тръгнем,
да тръгнем, да хайдутуваме
де кого срещнем по пътя
главата му да отрежем,
парите да му ограбим.
Решихме, майко, и тръгнахме,
минахме поле широко,
стигнахме гора зелена.
Сред гора пътя широка,
по пътя, майко, срещнахме
голяма сватба идеше.
Ние си сватба завардихме,
всички ни, майко, даряват
кой вино, майко, кой дари
за мене, майко, не стигна.
Тогаз ми се другари присмяха:
- Честито да ти е виното,
виното, още даровете.
И аз се много ядосах,
остро си ножче извадих
всички сватбари изколих,
оставих само двамата младоженека,
в две ги дървета завързах
с очи да се не виждат,
дума да не си продумат
и пак си пътя продължихме.
Ходихме, хайдутувахме,
цели ми девет години,
на десетата година
ние си кярове поделихме
и по домове тръгнахме.
Всички се, майко, върнахме
кой откъде може да дойде,
а аз се, майко, завърнах
пак по същия път минах,
дето бяха двамата младоженека.
На тяхно място израсли
дор ми две лози големи,
те си върхове допряли,
черно ми грозде родили.
Аз си с ръка посегнах,
посегнах, грозде да откъсна,
лози се нагоре вдигнаха
и аз се много ядосах,
лози от дъно отсякох,
люта ме треска затресе,
затресе, та претресе.
Майка на Стоян продума:
- Стояне, синко, Стояне,
девет години как лежиш,
още девет да не станеш, -
булката беше сестра ти,
дето я Радула открадна.

 


Бяла (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021