Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

- Знаеш ли, мале, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата - зла зима,
зла зима, скъпа година,
та ни овцете измряха,
овцете и говедата?
И ние, мале, останахме
овчарето и говедарето,
и се, мале, събрахме
на високата могила,
на Стоянова сбирнина.
Всички се чудом чудехме -
на какъв кяр да идеме,
на какъв лесен занаят?
Я на овчаре продумах:
- Овчаре и говедаре,
хайде хайдути да тръгнем!
Хайдушки лесен занаят -
де годе води студени
и пусти сенки дебели,
и ние там ще ходиме...
Всички са, мале, съгласни.
Кой ще ни стане войвода?
И ние, мале, решихме
да си гегите възправим,
който гегите надрипне,
той ще ни стане войвода.
Три пъти геги рипкахме,
три пъти геги надприпках
и овчаре ми рекоха:
- Стояне, млади кехайо,
досега беше кехая,
оттук нанатък войвода!
И ний се, мале, събрахме,
та се всичките заклехме,
че ще хайдути да тръгнем -
като станем, та тръгнем,
за първо когото срещнеме,
да му главата вземеме,
да си ножове накървим,
да си ножове оближем
и с кръвта да се конкаме!
Станахме, мале, тръгнахме,
на път си, мале, срещнахме
двама ми, мале, женени,
у калмана си ходеха,
печено агне носеха
и едно дете водеха.
Ние ги, мале, хванахме
и се чудом чудехме -
кого ли да заколиме?
Майка му да заколиме,
татка му да заколиме,
детето сирак остава.
Тогава, мале, решихме -
детето да заколиме,
със кръвта да се конкаме.
И ние дете заклахме,
заклахме и опекохме,
седнахме всички да ядем.
Татко му, яде, не гълта,
майка му парче вземаше
и го в престилка туреше...
Я ми се, мале, наяди,
станахме, та ги вързахме -
единът накъм запада,
другият накъм изтока.
Ходихме, хайдутувахме
и пак се натам върнахме.
Че те, мале ле, поникнали
дор две ми пръчки лозови
и се двете оплели.
На мен се, мале, наяди,
та ги и двете отсякох,
и двете кръв потекоха.
Много ми стана лошаво
и легнах, мале, в постеля.
Майка му го прокълна:
- Сино Стояне, Стояне,
девет години си хайдутувал
и девет в постеля лежиш,
и още девет да лежиш,
тогава, сино, да умреш,
да си грехове изплатиш -
това бяха, сино, кака ти,
кака ти и калеко ти!

 


Бяла вода, Малкотърновско (СбНУ 61/2001, № 142 - "Грешен хайдутин убил сестриното си дете и вързал родителите му в гората - 1").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021