* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Сино ле, е бре Стояне,
сега са девекь години
откак се болен разболя,
та си сдрал девекь постели,
девекь постели, покриви
и девекь пъстри главници,
нито умираш - становаш!
Защо на майка не кажеш
да не си нещо греховен,
да не си нещо согрешил
на младите си години?
Стоян майци си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
я велях да ти не кажа,
ма чунким ми си питала,
я тебе право ще кажа,
ще кажа, да те не лъжа.
Знаеш ли, мале, повниш ли
когато беше кишата,
подир кишата - сушата,
подир сушата - зла зима,
зла зима и поморлива,
та ни икинят измръзна
и ни овцете измряха,
овцете и говедата.
Ний бяхме девекь овчаре,
овчаре и говедаре,
останахме сал овчарето,
овчарето й говедарето,
овчарето със гегите,
говедаре със криваците.
Килото жито стана сто гроша,
сто гроша, сто и двадесте,
мярата вино - петдесекь.
Ние се чудом чудехме
какъв занаякь да фатим
да не умреме отгладе.
Че се, мале ле, събрахме
овчарето и говедарето
на една дълга поляна,
един се с друг питахме
какъв занаякь да фатим.
Я хми, мале ле, предложих
млади хайдукькье да тръгнем
в пустата гора зелена.
Вяра и клетва дадахме
когото срещнем, ли стигнем
ножове ще си накървавим.
Като, мале ле, тръгнахме
двамина млади срещнахме
със малко дете на ръки,
у калманата ходеха,
ходеха да прегостяват.
Та ги, мале ле, фатихме,
фатихме и ги вързахме,
че ги в гората забрахме.
Ние се чудом чудехме:
майката ко заколиме -
дете без майка остава,
таткото ко заколиме -
майка вдовица остава,
детето ко заколиме -
майката много ще плаче.
Ма ние дете заклахме,
ножове си накървавихме,
че сетне хи накарахме
майката дърва да сбира,
таткото огънь да стъка.
Че го на ръжен бучихме,
та го таткото печеше,
майка му сълзи ронеше
и му песничка пееше:
- Синко Дойчине, Дойчине,
майка ти да те не родя!
Така ли ти бе писано -
на ръжен да те печеме!
Като се, мале, опече
седнахме всички да ядем.
Всичките, мале, ядяхме,
ядяхме и поглъщахме,
съде майката дъвчеше,
дъвчеше, не поглъщаше,
ами го, мале, плюеше
на кникатата престилка.
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
ми тва бе, сино, сестра ти,
твоята сестра по-малка!
Сино Стояне, Стояне,
девекь години си лежал
и още девекь да лежиш -
тва дето стори ти на нас!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021