* * *

Хайдушки грях

Мама Стояни думаше:
- Стояне, мило мамино,
девет години как лежиш,
мама ти не те и питала
какво си струвал и правил,
когато ходи с юнаци,
като им беше войвода -
да не си нещо прегрешил?
Стоян мама си думаше:
- Грешен съм, мамо, хем много!
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога бе размир година,
кога татари вървяха,
нашата земля пленяха?
Тогиз се, мамо, събрахме
все отбор млади юнаци,
аз бях им, мамо, войвода.
Поведох отбор дружина,
на планината заведох,
на знаен ден, на Великден;
нямахме храна никаква,
ни хлебец, мамо, ни гозба,
нито червено яйчице.
Тогиз си, мамо, слязохме
в голямо село Ладово
по малко хлебец да просим
и по червено яйчице,
Великден да си направим.
Кат се край село събрахме,
никой ни, мамо, не даде
ни хлебец, мамо, ни гозба,
нито червено яйчице.
Кат се край село събрахме,
много ни жално остана,
дружина думат на мене:
- Стояне, наша войвода,
ти гладни ще ни измориш,
просеци ли сме да просим,
или сме горски юнаци,
дето намерим, да вземем;
хляба като си не извадим,
каква работа ще видим?!
Тогиз се назад върнахме,
село на огън ударихме.
Като селото гореше,
голям се екот чуваше,
младите дечица плачеха,
руди агънца блееха.
Взехме си хлебец и гозба,
взехме си вакли агънца,
на планината отидохме,
там си правихме Великден,
Великден, още Гергьовден.
Тогиз си, мамо, тръгнахме
по наши пусти кярове,
царски пътища да вардим,
дето хазните минуват,
хазните да си вземаме.
Взехме, мамо, ходихме,
цели ми девет години...
Много съм майки разплакал
и много съм, мамо, греховен.
Като туй Стоян издума,
като се на мама изповядал
и се от душа разделил.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021