* * *

Хайдушки грях

Мама Стояне думаше:
- Стояне, мило мамино,
кат стана девет години,
все болиш, синко, все болиш,
не съм те, синко, питала:
- Що лежиш, синко, що болиш,
дали си много правотен,
или си много грехотен?
Стоян мами си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
аз не съм много правотен,
най съм си мноо грехотен.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата кишата -
сушата не ни оглади,
най ни кишата оглади,
че стана гладна година,
че се събрахме, събрахме,
все отбор млади юнаци.
Вярна си клетва сторихме
на Великия четвъртък -
де кого стигнем и срещнем,
главата да му отрежем!
Че си стигнахме и срещнахме
един ми момък и булка,
булката дете носеше.
Ний се чудихме и маяхме -
да заколим булката,
момък вдовец остава;
да заколим момъка,
булка вдовица остава...
Че си заклахме детето,
че накарахме майка му
из гора дърва да сбира,
буйни огньове да кладе,
детето да си опече;
че накарахме тейно му
от борина шиш да направи (2)
и детето да набоде.
Че накарахме тейно му
с медни кавали да свири,
да свири, да ни весели,
че накарахме мама му
да играй, да ни весели.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, мило мамино,
лежал си девет години,
и още девет да лежиш,
девет постелки да изгноиш -
те били, синко, кака ти,
кака ти, синко, бате ти!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021