* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
от тежка болест безцерна.
Лежал ми й Стоян, гноял ми й
цели ми девет години,
изгноил девет постилки,
и девет пъстри възглави.
Майка Стояна продума:
- Чедо Стояне, Стояне,
ето ми девет години,
кат лежиш, чедо, кат гноиш -
да не си нещо греховен,
грехове да си изплащаш?
Стоян мами си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа -
знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
а след сушата кишата,
след киша - гладна година,
когато бяхме овчари,
стада ни, мамо, измряха,
стадата със кучетата.
Тогаз ни, мамо, прокълна:
- Кой къде види, да ходи,
да ходи, да се прехрани,
душа си от огън да избави!
Че се отбрахме, събрахме
до седемдесет юнака -
аз им бях, мамо, главатар.
Вярна си клетва сторихме -
де кого срещнем и стигнем,
главата да му отрежем,
във огън да я опечем.
Тръгнахме, мамо, да вървим,
вървяхме, що сме вървели,
среща ни идат тримцина -
то било зета и сестра ми
със мъжко дете на ръце.
Да заколиме зета си -
сестра вдовица ще остане;
да заколим сестрата -
зет млад вдовец ще остане.
Най-подир, мамо, решихме -
мъжко си дете заклахме
и го у огъня хвърлихме.
Дете във огън гореше,
та накарахме зетя си
със меден кавал да свири,
сестрата хоро да играй.
Оттам съм, мамо, греховен,
грехове не съм изплатил.
Тамън си Стоян издума,
и се от душа раздели...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021