* * *

Хайдушки грях

Ето ми девет години,
кат се е Радка женила,
на гости не си е ходила,
на гости и на повратки,
сега е Радка сторила
у мамини си да иде,
у мамини си на гости,
на гости и на повратки.
Станала й рано у четвъртък,
че се е умила, оплела
и си детенце окъпа,
та че се Радка задяна.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко, (2)
наслали гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво бистър кладенец,
до кладенеца бял камък -
седнали да си починат,
из ръка хлебец да хапнат,
мъжко си чедо накърми
с хубаво име Иванчо.
Кога нагоре погледна,
отгоре идат хайдути;
най-напред върви Радкин брат.
Радкин брат Раде думаше:
- Сега ли, мило, намери
у мамини си да идеш,
у мамини си на гости,
на гости и на повратки,
през Великата неделя -
на връх Велики четвъртък
и птичката гнездо не вие!...
Вярна сме клетва сторили -
де кого стигнем и срещнем,
с кръвта му ще се причестим, (2)
месо нафора ще вземем!
Кат зачу Радка таз дума,
таз дума като зла чума,
търтила й Радка да бяга.
Радкин брат Раде думаше, (2)
с уста й вика - да чака,
с очи й смига - да бяга!
Нал не се й Радка не усети,
че я хайдути хванали,
един се други питаха:
- Ако си Радка заколим -
млад момък вдовец ще остане;
ако си момък заколим -
Радка вдовица ще остане;
хайде си дете заколим,
с хубаво име Иванчо!
Детето на шиш печаха,
Радка са те накарали,
Радка си дърва сбираше
и на огъня носеше,
жална си песен пееше,
момък със кавал свиреше...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021