* * *

Хайдушки грях

Болен лега Секула войвода,
болен лега три године дъна,
ни умира юнак, ни стануе.
Стара майка више му глава седи,
изговори негова стара майка:
- Дал ме чуеш, Секула войвода!
Ти ми легаш три године дъна,
ни умираш, синко, ни стануеш,
да ти викам попа заковника,
оно тебе жално изповеда,
дал кье умреш, синко, дал кье станеш.
Изговори Секула войвода:
- Мълчи, майко, да би онемела!
Що кье викаш попа заковника,
я по-арно тебе да ти кажем,
да ти кажем, що греои имам.
Мие смо били дванайсе дружбе,
мие смо били у гора зелена.
Едно утро у света неделя
туе проидоха китени сватои.
Мегю себе дружбе ми говору:
- Дал чуете, дванайсе дружбе?
Дал имамо юнак у дружина,
да погуби китени сватои?
Свите дружбе ничком погледале.
И я, майко, много се излъжам.
И я станаф на ноги юнашки,
я погубиф китени сватои.
Ощ погубиф хубава невеста,
ем загубиф млади младоженя.
Ги закопаф млади младоженя,
нега закопаф горе више пута,
а невеста доле изпод пута.
Па отидофме низ гора зелена,
тамо найдофме търло со агънца
и я, майко, търло съм запалил.
Па отидофме низ гора зелена,
тамо найдофме високи манастир,
у манастир триста деца гяци.
Я съм запалил бела монастиря,
съм изгорел триста деца гяци.
Кад се вратимо назад на трагои,
дека закопаф млади младоженя,
туе никнало дърво яворово.
Дека закопаф хубава невеста,
туе никнала бела дреновница.
Бре седнафме, бре, да се отморим,
да се отморим под сенка широка,
на лозница, бела дреновница.
Одма от ню, майко, съм зазобал,
одма съм се, майко, разболяло.
Това, майко, греои съм правил!
Отговори негова стара майка:
- Слушай вамо, Секула войвода!
Ти си легал три године дъна.
още да легаш девет године дъна!
Низ коске ти трева проникнало!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021