* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян,
цели ми девет години.
Девет постели изгнои,
десето ново възглаве.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Мене ми, синко, додея,
додея и дотегнало
да пера ново възглаве.
Да викам, синко, попове,
попове, още дякони,
да ти грешките изчетат,
да не си, синко, греховен.
Стоян майчица си думаше:
- Мамо льо, старо майчице,
помниш ли си, мале знаеш ли,
кога ми беше размир години,
когато, мамо, бягахме,
през Ново село минахме,
през ново, селски гробща,
че си гробове деляхме.
На всеки се падна по два гроба,
на мене се паднаха три гроба.
Първият гроб, мамо, разкопах,
там си, мамо, намерих
едно ми младо девойче,
ази я малко целунах
и й главата отрязах.
Вторият гроб, мамо, разкопах,
там си, мамо, намерих
едно си младо юначе,
па му главата отрязах.
Мама Стояну думаше:
- Синко, Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
още девет да лежиш,
тогава с душа да се разделиш.
В първия гроб беше
твоята малка сестрица
във втория гроб беше
твоята млада снашица.
Третия гроб беше
твоя мил братец.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021