|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Мама Богдана думаше:
- Богдане, синко, Богдане,
станало й девет години
откак си легнал на легло.
Изгнои девет постели!
Какво си толкоз съгрешил?
Богдан мама си дума:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
подир сушата кишата,
подир кишата хайдутлука?
И ние се, мамо, събрахме
все отбор млади юнаци,
да ядем, мамо, да пием.
Люта се клетва кълняхме,
де кого стигнем и срещнем;
било брат, или пък сестра,
главата да му отрежем,
с кръвта му да се причестим,
с месо му нафор да вземем.
Всичките, мамо, знаеха
кой под път, мамо, кой над път,
аз на кръстопът застанах.
Отдолу иде сестрата,
сестрата, мамо, Тодорка,
със зетя, мамо, Иванчо
и малкия, мамо, Богданчо
дето й на мене кръстен!
И ние се, мамо, събрахме,
всичките, мамо, юнаци.
Чудим се, мамо, маем се,
кого за курбан да сторим.
Ако Тодорка заколим,
зетя млад вдовец ще остане;
ако Иванча заколим,
сестрата вдовица ще остане.
Богданча да си заколим.
Буйни огньове накладохме
и си Богданча опекохме!
Мама Богдана думаше:
- Девет години как лежиш,
да даде Господ, Богдане,
още девет да лежиш,
че тогаз, синко, да умреш!
Белица, Дряновско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|