|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Майка Димитру думаше:
- Синко, Димитре, Димитре,
как стана девет години
откак се болен поболи,
изгниха черги шарени
и девет гуги гоеви.
Ни ставаш, нито умираш,
да не си, синко, греховен?
- Греховен, майко, та много...
кога хайдути ходехме,
вярна си клетва дадохме,
когото срещнем да колим.
Ние си, майко, срещнахме
моята сестра Марийка,
с мъжка рожба на ръце.
Ние се, майко, чудехме
кого да си заколим.
Ако Марийка заколим,
дете без майка остава.
Ако Йордана заколим,
дете без баща остава.
И си решихме детето,
детето да им заколим,
друго ще дете да родят.
Майка Димитру казала:
- Синко, Димитре, Димитре,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш.
Костите ти да се разнесат,
кост по кост по постелята.
Белица, Разложко; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|