* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
лежал ми Стоян, лежал ми
дур девет черни години,
девет постелки изгнили
и девет пъстри възглавни,
из уши му мухи пролитаха.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
зле лежиш, синко, зле болиш,
какво си толкоз грешил?
Стоян мама думаше:
- Петай ме, мамо, питай ме,
аз ще си греховете изкажа,
маите тежки грехове.
Знаеш ли, мамо, помниш ли
сушата, мамо, кишата,
гладната още година?
Ний се събрахме
на Великия четвъртък
до седемдесе юнака,
че си от село излязохме
на Разпетия петък,
вярна си клетва дадохме, -
де кого срещнем и стигнем,
главата да му отрежем,
сабите да си окървим,
месото нафор да вземем!
Знаеш ли, мамо, знаеш ли,
ако не знаеш, да ти кажа,
като из гората излязохме,
сестра Тодорка срещнахме,
и зетя наша Стоянчо,
с мъжка рожба на ръце.
Чудим се, майко, маем се -
ако сестрата заколим,
дете сираче остава;
ако си зетя заколим,
дете сираче остава...
Най-подир решихме
рожбата да си заколим,
че те си са млади-зелени,
друга ще си сдобият.
Тогаз си Стоянчо накарахме
огън си буен да кладе,
с тънка свирка да свири
и малко дете да пече.
Сестра Тодорка дърва събира
и песен трябва да пее.
Като дървата събира,
Тодорка люто кълне и дума:
- Стояне, братко Стояне,
да даде Господ, Стояне,
както на туй дете
му цвъртят месата,
тъй да ти месата опадат,
девет години болен да лежиш,
да лежиш, да не станеш!
Като си дете опекохме,
дете нафор вземахме.
Като го, майко, изядохме,
и из гора потеглихме.
Срещнахме, майко, сватба голяма.
Чудим се, майко, маем се
какво да правим.
Най-подир хванахме
булката и младоженека,
на два ги бука вързахме -
с очи да се погледват,
с ръце да се хващат.
Ходихме, хайдутувахме;
като се назад повърнахме,
на същото място минахме,
дето вързахме булката,
булката, още младоженека.
Там две са лози израсли,
върховете си сплели
и си бяло грозде родили.
Синките напред вървяха,
по една си чепка откъснаха
и си вино поляха;
аз най-подир вървях,
и аз посегнах, майно ле,
посегнах грозде да откъсна.
Лоза се високо издигна,
и аз се, майко, ядосах
и си извадих остра сабя,
и си лоза порязах.
От лоза кърви чурнаха,
а мене ме люто глава заболя,
люта ме треска затресе,
и тогаз аз легнах да лежа!
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години си лежал,
още девет да лежиш!
И Стоян се с душа раздели...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021