* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години,
откак си болен легнал;
не съм те, синко, питала -
от какво ти е болестта?
Стоян майка си думаше:
- Майко ле, майчице,
като ме питаш, ще кажа,
правичката ще ти обадя!
Помниш ли, майко, знаеш ли,
сушата, майко, кишата,
и гладната, майко, още година?
Тогаз се, майко, събрахме
над седемдесет юнаци,
вярна си клетва сторихме -
когото срещнем най-напред,
с кръвта му да се причестим!
Тогава, майко, тръгнахме,
минахме поле широко,
стигнахме гора зелена,
там си, мамо, срещнахме
моята сестра Тодорка
и зет ни Никола
с малко детенце Иванчо.
Нали сме клетва сторили,
мене за главатар бяха избрали
на седемдесет отбор юнаци,
нямаше какво да сторя!
Сестра ми, мамо, Тодорка,
и зет ми, мамо, Никола,
в две ги дървета завързах,
а детенцето им Иванчо заклах,
и с кръвта му се причестихме.
Ходихме, мамо, хайдутувахме
цели ми девет години,
на десетата година,
като се, мамо, връщахме,
през гората минахме -
две се лози извили,
хубаво грозде родили.
Много ми се, мамо, дояде,
дояде и аз си откъснах;
оттогаз се, мамо, разболях,
и до днеска...
Мама Стояну продума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години си лежал,
и още девет да лежиш,
дето си Тодорка погуби!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021