* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
лежи ми, Стоян, умира.
Над него майка седеше
тя на Стоян думаше:
- Синко, Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
мама те не е питала
от какво ти е болестта;
да вика мама попове,
попове и калугери,
грехове да ти изчетат.
Стоян мама си думаше:
- Що ти са, мамо, попове,
попове и калугери;
ти си ми, мамо, сама поп,
сама поп, сама калугер;
седни, мамо, до мене
и чети, аз да казвам.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
га стана, мамо, размирът?
Ние се, мамо, събрахме
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем,
та пък се верно заклейме;
де кого срещнем и стигнем,
главата да му отрежем,
ножове да си накървим.
Тръгнахме, мамо, тръгнахме,
минахме поле широко,
настанихме гора зелена
и сред гората срещнахме
зетя ми и сестра Иванка,
мъжка им рожба между тях.
Ние се, мамо, чудихме,
ако заколим сестра ми -
дете сираче оставам,
ако заколим зетя ми -
сестра вдовица оставам.
Ние се, мамо, решихме,
детето глава вземахме
да си ножове накървим.
Оттам, мамо, тръгнахме,
минахме гора зелена,
та си село наближихме,
тежка се сватба зададе.
Извадих, мамо, щика си,
кат се наляво завъртях,
га се надясно обърнах,
само двама млади останали.
Аз ги, мамо, поведох,
та ги в гората заведох
за два си бука аз вързах,
два бука, до два близнака,
с очи да се поглеждат,
с ръце да се не стигат.
Оттам, мамо, тръгнахме,
ходихме девет години,
пък се назад върнахме
и през гората минахме.
До два ми бука израсли
две лози с бяло грозде
и им се краищата сплели.
Аз си, мамо, посегнах,
бяло грозде да скъсам,
лозя се горе издигна.
И аз се, мамо, ядосах,
та си лозята отсякох,
от лозя кърви потекоха,
от тогава съм, мамо, аз болен.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021