* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Димитър,
зле лежи Димитър, зле боли,
Девет постелки прегнои
и девет пъстри подложки.
Димитър мама думаше:
- Я вземи, мамо, я вземи,
я вземи кола писана,
че впрегни руси биволи,
че ще ме, мамо, закараш
на светогорски манастир,
да се, мамо, изповядам.
Като чула - впрегнала,
в манастир кат са отишли,
манастир се затвори,
калугери онемяха,
кандилата угаснаха.
Че се назад върнаха.
Като се назад върнаха,
почивка да си напрят
под една крушка дребнушка.
Като си кола възпряха,
Димитър на мама думаше:
- Сега ще ме изповядаш,
аз ще съм, мамо, грешник,
ти ще си, мамо, игумен.
Помниш ли, мамо, сушата,
сушата, мамо, кишата,
след туй ми млади години,
че ти ни, мамо, изпъди
да си прехрана търсим.
Ние се дружина събрахме,
че в Загоре отидохме.
Аз станах, мамо, войвода,
че ние се клетва заклехме
на Великия четвъртък -
де кого, мамо, да срещнем,
ножове да си зачервим.
Срещнахме сватба голяма,
голяма сватба, болярска.
Най-напред върви кръстникът,
кръстникът и кръстничката,
червена бъкличка носят
и на дружина подават
от нея вино да пие,
само на мен не дадоха.
Отподир иде булката,
булката с мрадоженека,
с червено було пребрадена.
Че си сватбата отмина,
че ми се, мамо, присмяха,
присмяха и ме питаха:
- Сладко ли беше виното.
Ах, че ме ядом доядя,
ах, че ме гнява догневя,
че си булката настигнах,
булката и младоженека.
Отзад им ръцете вързах,
че ги гората вкарах,
дор два си бука намерих,
до два ми бука близнака,
че ги в букаци завързах,
с уста да си приказват,
с очи да се не виждат.
И там ги, мамо, оставих,
оставих и си заминах.
Че девет години ходих,
като се назад повърнах,
от там реших да мина.
От дето беше булката -
червена лоза никнала,
червено грозде родила;
от дето беше младоженека -
бяла лоза поникнала,
бяло си грозде родила,
че се високо изплели.
Посегнах да си откъсна -
лоза се високо издигна,
ах, че ме ядом догневя,
че си сабята извадих
лозата да си отсека,
сабя ми на две се счупи
и ме ръката заболя
и ми кракът изсъхна,
че се ясно изпровикнах:
- Дружина, вярна сговорна,
елате, че ме вземете,
на кръстопът изнесете.
Тогаз майка му казала:
- Девет си години лежал -
още ми девет да лежиш,
че тя ти беше сестрата,
сестрати - млада Тодорка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021