* * *

Хайдушки грях

Разболял се млад Стоян,
че лежал Стоян, че болял
цели ми девет години,
че го майка му попита:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
не те е майка питала
от калева ти е болестта?
Тогаз се Стоян продума:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
сушата и кишата?
Ний бяхме, мамо, овчари,
че ни овцете измряха
и кучетата избесняха...
Ний се, мамо, събрахме
от девет къшли овчари,
от десетата говедари,
кой знае оран да оре,
кой знае копан да копай,
аз нищо, майко, не зная!
А че се, майко, събрахме
дор седемдесет юнака,
верно се, майко, заклехме,
когото стигнем и срещнем,
главата да му отрежем,
ножове да накървиме...
Като из пътя вървяхме
срещнахме сватба голяма,
че си сватбата запряхме.
Всичките дарба дариха,
до мене дарба не стигна;
всичките вино черпиха,
до мене вино не стигна!
Другари ми се присмяха:
- Стояае, млада войводо,
сладко ли беше виното?
Дай да ти видим дарбата!
На мене ми се наяди,
че си булката аз вземах,
булката и младоженеца,
че ги в гората заведох.
За два ги бука вързахме,
за два бука близнака,
със очи да си поглеждат
с ръце да не се достигат...
И от там, мамо, тръгнахме
ходихме девет години
и пак се назад върнахме,
и край букове минахме -
на буковете две лози,
върховете им са заплели
и бяло грозде родили...
Посегнах, мамо, да скъсам,
лоза се горе издигна!
Че аз се, мамо, разсърдих,
че си лозите посякох,
от лози кърви текнаха -
тогаз ме глава заболя
и люта треска затресе...
Стояновата майчица
до земя сълзи порони
и на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш
за твойте тежки грехове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021