* * *

Хайдушки грях

Разболял се млад Стоян;
от девет години как лежи -
от никъде лекове няма.
Майка на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години откак лежиш -
майка не те е питала -
да нямаш нещо грехове?
Стоян на майка си думаше:
- Грехове, майко, та много.
Знаеш, майко, та помниш ли
кога беше размирна година,
кога татари вървеха,
та взеха и мен сиромах,
та в татарлъка отидох -
през наше село минахме,
сред село нови гробища,
жени се хора каполи,
като татари видели.
Татари гробове делиха,
на мен се до три паднаха.
Из първи гробец извадих,
юначе младо и хубаво.
То ми се, майко, молеше
да не го убивам.
Аз му молба не послушах,
извадих нож, убих го.
Из втори гробец извадих,
Девойка млада и хубава.
Тя ми се, майко, молеше
да не я, майко, убивам.
Аз и молбата не слушах,
извадих ножа, убих я.
Из трети гробец извадих
невеста млада и хубава -
още и на чело пишеше.
Три години как е сгодена,
Сгодена, майко, още не водена -
и тя ми се, майко, молеше
да не я, майко, убивам -
аз и молбата не слушах
и нея, майко, погубих.
Майка на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години си лежал -
и още девет да лежиш.
То що ти е било юначе,
то е било братчето-то,
що ти е било девойче,
то ти е било сестриче -
а туй що ти е било невеста,
това ти е било милото булче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021