* * *

Хайдушки грях

Раболял ми се млад Стоян,
млад Стоян - млада войвода.
Лежал е Стоян, болял е
цели ми дор три години
свъдем гомакя водила,
по циганки, по връжалки,
по църкви и манастири.
Прочул се далек манастир
и там го макя повела.
Като манастир наближиле
сам се манастир затвори,
затрови та пак заключи,
кандилата изгаснали.
Макя си Стоян попита:
- Синко Стояне, Стояне,
да не си, мамо, греховен
та се манастир затвори?
- Греховен, мамо, премного,
кога мурабето стана,
нали бех, мале, млад хайдук,
на хайдуците - войвода,
на войводите - байрактар.
Тогаз татари минаха,
мен в татарлъка вземаха.
През нашто село минахме,
през наште, мале, гробища,
всичко що младо и зелено,
живи в гробове зарити.
Пресни гробове делихме,
кому се падна гроб, кому - два.
На мен се, мале, паднаха
дор три ми пресни гробове.
Първи гроб като разкопах
в него младо девойче,
то ми се, мале, молеше
и дребни сълзи ронеше
да не го, мале, убивам,
на мен слугинка ще бъде,
аз му молбата не слушах,
извадих ножа, заклах го.
Разкопах, мале, втори гроб,
у него младо ергенче,
бел, червен румен сдобило,
ситна росица избило.
То ми се, мале, молеше
и дребни сълзи ронеше
да му живота не вземам.
Аз му молбата не слушах,
и го в сърцето убодох.
Разкопах, мале, трети гроб,
в него млада невеста,
с жълто було на глава,
бял, червен румен сдобила,
ситна росица избила.
И ми се, мале, молеше,
на мене булка да стане,
да й живота не вземам.
Аз и молбата не слушах,
извадих ножа, заклах я.
мама Стоян продума:
- Синко Стояне, Стояне,
три годин, мамо, как лежиш
и още девет да лежиш,
кос по кос да се разнижеш,
из кости трева да расте,
никога да не умираш.
Туй що е било девойка,
това е твойта сестричка.
Туй що е било ергенче,
това е твойто братленце.
Туй що е било невяста,
това е твойто булченце,
с жълто було на глава.
венчано, недовенчано,
дето го, майко, остави.
Като се това издума
сам се манастир отвори
отвори та пак откючи
и кандилата пламнаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021