* * *

Хайдушки грях

Майка Стояна водила
в бели църкви на пречески;
църквите се затворили,
поповето онемели,
гяконето ослепели.
Майка Стояна питаше:
- Сино Стояне, Стояне,
кажи си тежки грехове!
- Мамо ле, мила мамо ле,
грехове, мамо, та тежки!
Ага цар войска береше,
та силен ветер дуеше,
та си гробишчата копаше -
изкопа си до два гроба...
В едено бе гроб, мамо ле,
хубава млада невеста -
с зелени венци на глава,
с бели прекровки на лице,
тънко презърце на ръце.
Втория бе гроб, мамо ле,
малка мома оглавница -
триж си я, мамо, целувах,
триж ми се уста напука,
три капки кърве капнаха.
- Синко Стояне, Стояне,
шчо е било невестата,
това си е твоя снаха;
шчо е било малка мома,
това си е твоя сестра...
Църквите се отворили,
поповето продумали,
гяконето прогледнали...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021