* * *

Хайдушки грях

Лежал Огнян девет годин,
ни умира, ни станува.
Девет постели изгнили,
девет заглавници капнали.
Сестра му глава държеше,
макя му коси решеше,
на на Огняна думаше:
- Сино Огняне, Огняне,
кажи си, сино грехове,
дано ти госпок опрости,
я да умреш, я да станеш!
- Мамо ле, мила мамо ле,
грехове, мамо, та тежки!
Ага бех хайдук по гора,
та одихме, шчо одихме,
та седнахаме да починем
горе в гора на планина,
на планина код извори.
Току ни се дададоха
тевни мъгли и прахове,
от мъглите излазея
крехки думи и смеове.
Наблизиа крехки думи,
крехки думи и смеове.
Агале са до два млада,
до два млада младоженци,
де идаа на повратки.
Никой си се не наема
да погуби до два млада;
я се мамо, юнак наех
та погубих до два млада.
Закопах и, мила мамо,
Еден над пакь, втори под пакь,
еден към друг да гледаа,
еден за друг да милея.
Замина се, мила мамо,
замина се три години,
та отидох да обида,
да обида какво ле е.
Шчото беше младоженец,
никнало бе бела лоза,
та родило църно грозде;
шчото беше невестата,
никнало бе вита ела.
Превила се бела лоза,
прегърнала вита ела.
Я откъснах църно грозде -
Не бе грозде като грозде,
току беа църни кърви,
църни кърви и цървени.
Макя му вели-говори:
- Сино Огняне, Огняне,
ето сега девет годин,
девет годин ка си лежиш,
та още девет да лежиш,
па госпок да ти не прости!
Това бе, сино, твоята,
твоята сестра Калина,
скоро се беше женила,
та идаа на повратки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021