* * *

Хайдушки грях

Мама Стояне думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
що лежиш, сино, та болиш,
оти на мама не кажеш,
да вика мама попове,
попове и граматици -
попове песни да пеят,
а граматици да четат,
да си грехове разплатиш.
- Мамо льо, мила мамо льо,
какви грехове да казвам,
моите грехове най-много.
Кога се, мамо, събрахме
на ден Велики четвъртък,
вярна са дума сдумахме -
когото на пъть срещнеме,
жив няма да го разминем.
Като из гора тръгнахме,
най-напред, мамо, срещнахме
една ми сватба голяма.
Почнаха дарба да дарят,
на мене дарба не стигна.
Почнаха вино да дават,
до мене вино не стигна.
Дружина ма подплеснала:
"Благо да ти е виното,
честита да ти й дарбата."
Мене ми гнявно догневя,
още ми жално дожаля.
Като се, майко, разсърдих,
разсърдих и се разхвърлях,
като наляво замахнах,
че ги поломих, потроших
като на нива снопите,
на голям чаир намлии.
Само, мамо, останаха
булката й зетя двамата.
Че аз ги, мамо, заведах
във та ми гора зелена,
та че ги, мамо, завързах
за два ми бука зелени -
със очи да се видюват,
със уста да си говорят,
със ръци да се не хванат.
Мама Стояне думаше:
- Сино, Стояне, Стояне,
и тва ку си го направил,
девет години си лежал,
и още девет да лежиш!
На игла да се подпираш,
и тя да ти е висока;
на кръстом пара да седнеш,
и тя да ти е широка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021