* * *

Хайдушки грях

Mама Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години откак лежиш,
не съм те, майка, питала
от какво ти е болестта.
Стоян си мама думаше:
- Като ме питаш, да кажа,
девет години ходихме,
на десетата година
ний се назад върнахме,
минахме поле широко
настана гора зелена,
сред гора сватба срещнахме.
Сватбари вино даваха,
мене ме вино ни стигна,
нито пък дари дариа.
Азе се, мамо, разсърдих,
всички сватбари изтребих.
Булкате и младоженека
двама ги, мамо, аз вземах,
у два ги бука аз вързъх -
да гледат да се ни чуват,
да думат да се ни чуват.
Тогаз, мамо, тръгнахме
и кат се назад върнахме,
през тая гора минахме
и ази, мамо, отидох
където бях вързал
булката и младоженека:
където беше булката,
черно грозде родило
и ази си, мамо, откъснах,
откъснах и хапнах.
Люта ме глава заболя,
люта ме треска отресе.
Тогаз майка му казала:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години, как лежиш
и още девет да лежиш,
щот тя беше твойте сестрица,
твойте сестрица, най-малката.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021