* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
девет години болен лежал.
Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
станало е девет години,
не те е мама питала,
нито пък разпитвала -
що лежиш, що болиш,
я да си кажеш греховете?
Стоян мама си продума:
- Знаеш ли, мамо, знаеш ли,
когато бяха гладните години
с хайдутите у гора ходех,
на хайдутите войвода.
Като от гората излизахме,
среща ни сватба идеше.
И аз повъзпрях, мамо, сватбата,
кръстника вино даваше,
булката дари даваше
и зетя ръка целува.
Като до мене ред дойде,
ред дойде вино да пия,
виното се е свършило;
като до мене ред дойде,
дарето се е свършило.
Дружината ми се присмя:
- Стояне, млади войводо,
сладко ли беше виното,
тънко ли беше дарето?
И аз ме гняв догневя,
че отвзех булката и зетя,
в зелена ги гора заведох,
за по едно дърво вързах.
Ко се чуват, да се не виждат,
ко виждат, да се не чуват.
Че мина девет години,
реших оттам да мина,
оттам да мина, да видя.
Дето булката плакала,
бяла лоза излязла,
бяло грозде завързала.
Посегнах да го откъсна,
че ми ръката изсъхна.
Дето зетят плакал,
бели извори станали,
бистра вода течеше.
Сведох се вода да пия
тогаз ме глава заболя,
заболя, няма да оздравее...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021