* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян,
от тежка балест безцярна.
Че лежа Стоян, че боля
цели ми девет години.
Че го майка му запитва:
- Стояне, синко Стояне,
ни умираш, синко, ни оздравяваш,
много си, синко, греховет
Ази духовник ще стана,
пред мен ще се изповядаш,
пред пайка лъжа не бива,
пред майка, като пред бога.
Стоян си майка думаше:
- Майно ле, стара мамо бе,
като ме питаш, ще кажа,
правичко ще ти обадя.
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
подир сушата и кишата,
подир кишата и гладното.
Пък ние бяхме чобани,
Че ни овцете измряха
и кучетата избесняха.
И ние се, майко, събрахме
до седемдесет чобана.
Много се, майко, чудихме
на какъв кяр да вървим,
на кяра тежка печалба.
Най-после решихме:
хайдутлук, майко, най-лесно.
Ах, че си, майко, тръгнахме
на първи Велик четвъртък,
срещу Разпети петък.
Вяра и клетва сторихме:
кого да срещнем и стигнем,
главата да му отрежем,
с кръвта ще се пречистим,
от месо нафор ще вземем.
Тръгнахме, майко, вървяхме,
минахме поле широко,
гори, балкани стигнахме.
Най-напред, майко, срещнахме
зетя ни, майко, Тодора,
сестра ни, майко, Стоянка,
те си на гости идеха -
зет ни с дисаги на рамо,
сестра ни с люлка на гърба,
мъжко си дете носеше,
мъжко си дете Иванчо.
Много се, майко, чудихме,
какво да правим, да сторим,
че кого да си заколим.
Ако заколимзетя ни,
сестра ми остава вдовица;
ако заколим сестра ми,
детето остава сираче;
най-подир, майко, решихме,
детето да си заколим.
И това, майко, сторихме.
Пък тях ги, майко, карахме,
зет ни из гора да ходи
и сухи дърва да бере,
сестра ни огън да кладе,
детето да ни запече.
С кръвта му да се пречистим,
от месо нафор да заемнем.
А тях ги, майко, карахме
зет ни с кавал да свири,
сестра ни хоро да играй.
И това като сторихме
и пак си напред тръгнахме.
Вървяхме малко, ни много
и там си, майко, срещнахме
сватба голяма, юнашка.
Булката дари дарява,
до мене, майко, кат стигна,
всичко беше свършено,
за мене, майко, не остана.
Моите верни другари
те ми се, майко, присмяха:
- Стояне, байрактарино,
сладко ли беше виното,
честито да ти е дарито!
И аз се, майко, разгтевих,
извадих, майко, ножа си,
много се, майко, чудихме,
какво да правим, да сторим
с тези двамата младоженци.
Най-после, майко, решихме:
за два ги бука вързахме,
един срещу друг с лицата,
с очи да се погледват,
с ръце да се не стигат.
И пак напред си тръгнахме.
Ходихме, хайдутувахме
цели ми три години.
И пак се назад върнахме,
край букаците минахме -
на букаците две лози.
И аз си, майко, посегнах
гроздице да си откъсна -
лоза се вдигна нагоре.
И аз се, майко, разлютих,
извадих, майко, ножа си,
че си лозата порязах,
черни и кърви текнаха.
От тогава, майко, досега,
мене ме глава заболя,
и грозна треска затресе.
Че го майка прокълна:
- Стояне, синко, Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш -
грехове да си изплатиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021