* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян
млад Стоян, млад войвода.
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
откага, мама, ти лежиш,
станаха девет години не оздравяваш,
нито умираш.
От какво ти лежиш?
Стоян на мама думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато бях, мамо, хайдутин,
на царя ние пътя пазихме,
на Великата неделя,
на Великия четвъртък
като на царя пазихме,
кака и бачо от там минаха.
Аз си Иванчо от кака взех
да си го помилвам.
Нагоре-надолу подхвърлих
и го на сабя нанизах,
с месото му се нахранихме,
а с кръвта причестихме.
Кака и бачо от гората изнесохме,
търсихме дърво с два брата
и ние ги там вързахме,
да се чуват, да не се виждат.
И те си там окапали.
На кака шипка трендафил поникна.
Когато аз от там мина
и тя все ще ме удари,
и аз все за кака си спомням.
Мама тогава на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне, като
си толкова прегрешил,
още девет да лежиш,
девет постелки да изгниеш,
на игла да се подпираш
и тя да ти е дебела,
през пръстен да се провираш,
и той да ти е широк,
и пак прошка не ти давам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021