|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
(...) Сторили вяра и клетва
на Великия четвъртък,
на Разпетия петък -
нова черква да правят...
Правили, и направили я,
решили човек курбан да колят,
който първи срещнат,
от него курбан ще колят.
Станали, та са тръгнали.
Извървели поле широко,
наели гора зелена,
срещнали кака и свака,
и те си Иванча носеха.
А че се чудом чудеха,
кого да си заколят?
Кака да си заколят -
Иванчо без майка остава;
свака да си заколят -
Иванчо без баща остава...
Ам най си заклали, заклали,
заклали малък Иванча.
Отсекли ръжен жеглов,
жеглов ръжен, некастрен,
че го на ръжена тъкнаха,
че си наклали силни огньове,
че го на огъня опекоха
и си църквата тронясаха.
Аспарухово, Провадийско; на събор (Архив КБЛ-ВТУ); непълна; трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|