* * *

Хайдушки грях

Майка дума Стояне:
- Стояне, сино, Стояне,
каква си бела направил,
че тир ръце ти изсъхнали
и краката до коленете?
Стоян на майка думаше:
- Упрегни, мале, воловете,
че ме на колата сложи,
че ме на черква заведе,
да си опростя греховете.
Майка волове упрегнала,
че го на колата сложила.
Колата потънала до главините,
воловте краката до коленете.
Че го майка му попита:
- Стояне, сино, Стояне,
каква си бела направил,
че много грехове имаш,
че си колата потънали,
воловте до коленете?
- Мале ле, стара майко ле,
знайш ли, майко, помниш ли,
когат суша настана,
подир сушата и кишата,
че ми овцете измряха,
овцете, майко, и кучето.
Ази ми жалба дожаля,
че си овцете събрах,
че ги на купом отрупах,
буен си огън накладох,
че се ясно изпровикнах,
че си юнаци събрах,
и на юнаци думав:
- Кой ще си, юнаци, наеме
да си огъня прескочи, -
него ще турим войвода!
Ни един се юнак не нае,
най се наех само аз,
мене за войвода сложиха.
И си клетва дадохме:
- Когот първи дет' срещнем
да си сабите омърсим.
До трите години
никого не срещнахме.
Като в гората навлязохме
голяма сватба срещнахме,
че си сватба запряхме,
булката от кола слиза,
почва дарба да дари.
Като до мене ред дойде,
дарбата са свърши.
Зетя от кола слиза,
той пък вино залива.
Кат до мене ред дойде,
пак се виното свърши.
Аз се много ядосах,
че си булката и зетя у гората уведох
че им главите отрязах
между два брата дъбове
и лозови пръчки посадих -
на булката бяло грозде,
на зетя червено грозде.
Девет години кат' минаха
лозите грозде сториха.
Кат' си откъснах от бялото,
ръката ми изсъхна,
кат си откъснах от червеното,
другата ръка и краката до коленете.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, сино, Стояне,
двете ти ръце, майка,
и двата ти крака да са изсъхнали,
на място да си останал,
дето свака си и кака си си заклал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021