* * *

Хайдушки грях

Девет години Стоян болен лежал,
девет черги изгноил,
десета черга почнал да гнои,
а майка му го пита:
- Що си, синко Стояне, легнал,
кой те е тебе наказал?
Стоян си майци жално продума:
- Майко ле, мила майчице,
аз когито бидох хайдутин
и си из гората вървех,
там си сварих мъж и жена,
и си мъжка рожба държаха.
Всички си миром седеха,
само ази си миром не седнах,
извадих остро ножленце
па му главата отрезах.
Че си ги накарах
из гората съчки да събират,
детенце да си опечат
и от него да ядат.
Като от него ядяха,
двамата сълзи ронеха,
ронеха, още ридаеха,
костите му те събираха
и ги в кърпа връзваха.
Майка му жално заплака:
- Стояне, Стояне, девет си години
лежал, още девет да легнеш,
това са брат ти и буля ти,
моето мило внуче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021