* * *

Хайдушки грях

Поболя ми се млад Стоян
лежал ми девет години,
ни умира, ни оздравява.
Майка му го изповядва:
- Стояне, сине Стояне,
що беше толкоз греховен,
не умираш, ни оздравяваш,
какви ти бяха греховете?
Стоян на мама продума:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата-кишата,
подир кишата -гладната?
Тогази умря наш тейко,
сирачета останахме,
гладни ш жадни седяхме,
голи и боси ходехме.
Пък ти рече, мила мамо,
- Стояне, сине най-голям,
я търси, майко, занаят,
без труд и много печалбен.
Тогаз си, майко, излязох,
излязох насред селото,
па се почудих, помаях -
какъв занаят да хвана,
по-лесен и по-печалбен.
Един си другар намерих,
че си двамата отидохме,
на Стара Рила планина.
Там си хайдути намерих,
вяра и клетва сторихме:
Кого най-напред срещнеме,
с кръвта му ще се комкаме,
тяло му навра ще вземем.
Срещнахме бате и кака -
у дома на гости идеха,
мъжко си дете носеха.
Чудехме се, маяхме се -
ако си бате заколим,
кака вдовица ще стане;
ако си кака заколим -
бате вдовец ще стане.
Че детенцето заклахме,
и с кръвта му се комкахме,
тяло му навра вземаше.
Бате огъня кладеше,
кака месото печеше.
Кака Иванчо думаше:
- Иванчо, сине Иванчо,
пръждома иде майка ти,
бабин ти син ти на гости.
Майка Стоян изповадва:
- Стояне, сине Стояне,
девет си години лежал,
още си девет да лежиш,
тогиз душа да дадеш!
Кога го тя изповяда,
тогаз си Стоян почина,
тогиз еж душа предаде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021