* * *

Хайдушки грях

Майка на Боксал думаше:
- Мамо ле, синко, Боксале,
девет години болен лежиш
мама те не е питала,
от какво болен лежиш?
Боксал на майка думаше:
- Като ме питаш, да ти кажа,
от какво болен лежа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
онези мамо, седемнадесет гладни години,
кога чума, мамо, върлуваше,
ние се, мамо, събрахме
седемдесет верни юнака.
Нали се люто заклехме,
че кого стигнем и срещнем,
главата ще му отрежем.
Ние се, мамо, заклехме,
заклехме, тръгнахме
вървяхме малко не много
влезнохме в гора висока,
в гора, мамо, срещнахме сватба голяма
сватбари, мамо, слушници
всекику вино дадоха
за мен вино, мамо, не стигна.
Невеста всекиму дар даде,
за мене дар не стигна.
Аз се, мамо, люто разсърдих
цяла сватба пуснах,
невеста и младоженец спрях
за две ги дърва вързах,
до два цера, до два близнака.
Оттам, мамо, тръгнахме
минахме що минахме
покрай едни кошари
с малки агънца.
Другари миром седяха,
само аз мирен не седях
огньове, мамо, извадих
кошари, че си запалих.
Кошари, мамо, горяха,
агнета, мамо, горени блееха.
Оттам, мамо, минахме не много,
срещнахме млада булка
с шарена юлка на гърба.
Другари миром седяха,
аз, мамо, мирен не седях,
шарена юлка развързах,
на зелена трева положих,
дете, мамо, малко нищо не знаеше,
под мустак се подсмивах,
аз си ножче извадих
мъжко си детенце заклах.
Нали ги, мамо, насилих
мъжка си рожба печеха
печеха, месо ядяха
весела песен пееха.
Майка си Боксал думаше:
- Мамо ле, синко, Боксале
девет години, мамо, лежеше,
още деветдесет да лежиш
и лек никъде да не намериш,
че си много греховен!
Кога ми младенци върза,
това са, мамо, брата и снаха ти.
Кога кошари запали -
това са бащини кошари.
Кога детето закла -
това дете е на сестра ти.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021