|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Мама Стояне думаше:
Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
девет постелки прогни
и девет нови възглаве.
Мама не те е попитвала
от какво лежиш, синко, та болееш.
Стоянчо мама думаше:
Като ме питаш, мамо, ще кажа.
Помниш ли, майко,
когато беше сушата
и след сушата кишата
ние се, майко, събрахме
все верни другари хайдути
вярна си клетва сторихме,
птичка по пътя да срещнем
и нея да заколим.
Срещнахме, мамо, сестрата и зетя,
те си мъжко дете носеха.
Един си друг думахме,
кого от тях да заколим.
Да заколим, майко, сестрата -
дете без майка не може.
Да си заколим зетя -
жена без мъж не може.
Ние си, мамо, решихме
детенце да заколим.
Заклахме, мамо, детенце
и на зетя викнахме,
да накладе буйни огньове,
детенце да си опече
и песен да пее:
"Печи се, печи, Иванчо,
че ще те яде вуйчо ти."
Априлци, кв. Ново село, Троянско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|