* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години стануват,
как лежиш, мама, как болиш,
девет постелки прогнои
и девет нови губери,
и девет нови възглавки,
ни съм те, синко, питала,
питала и разпитвала:
да ми не бъдеш греховен,
греховен, мама, жаловен?
Стоян си мами думаше:
- Като ме, майно ле, питаш,
като ме питаш, да кажа:
кога, мамо, тръгнахме
хайдутлук, мамо, да правим,
сторихме вяра и клетва -
де кого стигнем и срещнем,
главата да му отрежем,
ножове да накървавим.
Срещнахме, мамо, булката,
булката с младоженека,
на ръце булка носеше
едно ми мъжко детенце.
Ний си се, мамо, сдумахме,
че да заколим юнака,
булка вдовица остава,
да заколим булката,
дете сираче остава,
ами заклахме детето.
Накладохме буен огън
па насякохме глогове,
дете на ръжен турнахме,
па накарахме бащата
с медни кавали да свири,
булката, мамо, да пее.
Като свиреа й пеяа
дете на ръжен продума:
- Отжали ли ме, майно ле,
отжали ли ме, тейно ле?
Майка на дете продума:
- Печи се, мама, печи се,
теб ще те яде вуйчо ти!
Тогава, мамо, тръгнахме,
стигнахме сватба голяма,
всичките, мамо, дариа,
за мене дар не достигна.
Ази си вземах булката,
булката с младоженека,
та ги в гората заведох
от два дънера завързах,
да чуят да се ни виждат,
да пипат да се ни пипнат.
Девет години минаа,
ази се, мамо, завърнах
през тази гора зелена,
да видя какво й станало.
Дет' младоженекът вързах,
там беше вода излязла
и чешма бе направена,
дето бе, мамо, булката,
там беше лоза порасла
и грозде, мамо, родила.
Откак пих, мамо, таз вода,
и откак ядух туй грозде,
от тогаз се болен разболях,
от тогаз, мамо, досега.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021