* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян
за девет години,
тогава го майка питала,
защо е болен залежал.
Стоян на мама думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
след сушата кишата,
че стана гладна година.
Ние се, мамо, събрахме
до девет юнака,
люта си клетва дадохме,
кого, където срещнем,
главата да му отрежем.
Като през поле минахме,
тръгнахме в гора зелена,
сред гора, мамо, срещнахме
зет ми и снаха ми,
с мъжка рожба на ръце.
Ние се, майко, чудихме,
чудихме, майко, маехме,
на кого главата да отрежем.
Ако отрежем на зетя,
сестра ми млада вдовица;
ако отрежем на сестра ми,
детето сираче остава.
Тогава си, майко, решихме,
че детето заклахме.
Вървяхме девет години,
когато се назад върнахме,
където главата отрязахме,
там са, майко, израснали,
две лози, до две фиданки,
върховете си оплели
и бяло грозде пуснали.
Я режи, да отрежем,
колко посегнах да отрежем,
върхове им се издигнаха.
Аз се, мамо, люто разсърдих,
люто разсърдих и ги отсякох.
Ясни се кърви потекоха
и мен ме, майко, пръснаха.
От там се, мамо, разболях,
че лежа девет години.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021