* * *

Хайдушки грях

Тръгнала Рада, Радо ле,
през Великата неделя
на пръв Велики четвъртък
у бащини си на повратки
у братови си на гости.
Вървели, що са вървели
навлезли в гора зелена
сред гора поле широко
сред поле дърво високо
под дърво бистро кладенче.
Седнали да си починат
и малко хлебец да хапнат
студена вода да пийнат.
Като ядяха и пиеха
и към гората гледаха.
От гората излизат хайдути
и Радец братец там беше
и той на Рада думаше:
- Как можа, сестро, как можа
на този Велики четвъртък да тръгнеш.
Ние сме се клетва заклели,
че кого срещнем най-напред
главата ще му отрежем,
с кръвта му ще се причестим.
- Ами сега, сестро, ами сега
ако тебе заколим,
детето сираче остава.
Ако Никола заколим,
клета вдовица оставаш.
- Я дай ми, сестро, я дай ми
детето, малък Иванчо
вуйчо му да го помилва.
Не го вуйчо му помилва
най му главата отряза
главата скача, говори:
- Вуйчо льо вуйчо Иванчо,
що не ми върза краката,
краката още ръцете,
с кръвта си да те не обагря...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021