* * *

Хайдушки грях

Тръгнала е Марийка
на майчини си повратки
през Великата неделя,
през Великия четвъртък
с мъжка рожба на ръце.
Вървяли, що са вървяли
минали после широко,
настала гора зелена
отдолу потеря.
Николчомама думаше
нейния брат Николчо.
Той на Марийка думаше:
- Сестро Марийке, Марийке,
днеска ли намери да тръгнеш
през Великата неделя,
през Великия четвъртък.
Ний сме си каул сторили
когато най-напред срещнем
сестра си, братец,
майка ли, баща,
главата да им отрежем
сабите да си накървим.
На тебе глава да отрежем
бате ще остане вдовец,
ако на бате глава отрежем,
ти ще останеш вдовица.
Най-добре на детето
главата да отрежеме.
И му главата отрязали.
Марийка го люто прокълна:
- Братко Николчо, Никола,
девет години болен да лежиш,
девет дюшека да изгният
и девет пъстри възглавници.
Та ми се Николчо разболя
цели ми девет години.
На деветата година
майка му го питаше:
Синко, Никола, Николчо,
стана ми девет години
откакто болен лежиш,
не си ми, синко, казал
от що лежиш, болееш?
- Помниш ли, майко, знаеш ли
кога сестра Марийка
на повратки дойде
през Великата неделя
през Великия четвъртък?
Тогаз си каул сторихме
когото срещнем
майка ли, брат ли, сестра ли
главата да му отрежем
сабите да си накървим.
Тя беше с мъжко дете в
ръце и му главата отрязахме
Тогаз ме люто прокълна
девет години да лежа,
девет дюшека да изгният
и девет пъстри възглаве
Майка на Николчо думаше:
- Девет години си лежал
още девет да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021