* * *

Хайдушки грях

Хранела й мама, гледала й
едного синко Николчо.
Храни го мама, гледа го
да стане Николчо търговец.
Ни стана Николчо търговец,
стана върлен хайдутен,
нса хайдутите войвода
и на парите хазната.
Николчо дружина посъбра,
че си я в гора въведе
и на дружина продума:
- Сега щом в село влезем
у мойта майка ще идем.
Като на порта похлопали,
майка му порти отвори
и на Николча каза:
- Николчо, майка, Николчо,
дотегнало ми, мама,
в полунощ да ставам
да ти порта отварям,
да ти конче поемам,
да ти дисаги снемам,
да ти кървави ризи пера,
кървави ризи да крия.
Той дружина продума
и си я в стая въведе:
- Дружина вярна сговорна,
ние сме на ден Великден,
на първи Велик четвъртък влезли,
ний ши идем на първи ден Великден,
от село ши излезем,
когото на път срещнем,
ще му главата отрежем,
кръвта му за конка ще вземем,
ши са конками,
мисото му за нафора ши идем.
Като от село излезли,
като в гора влезли,
среще им иди
една жена с едно дете на ръце.
Жена и мъж вървели
и те ги спрели.
Николчо дружина думаше:
- Спрете се, да видим какви са хора,
щото ще им главите режем.
И казал:
- Сестро, ти ли се случи напреде ми,
вяра и клетва дадохме.
Тогаз ги пуснали,
да убийми тебе,
той без жена ще устани,
да убийми свако,
ти без мъж ши останеш.
Я ми дай, сестро, детето,
детето, сестро, Николчо.
Тръгвайте, не се обръщайте,
детето да си помилвам.
Като тръгнали, не се обърнали,
той като си Николчо взел,
нагоре го хвърлил,
на сабя го натъкнал.
Той казал:
- Хайде, да ви дружина
и аз видя сега!
На три го шиша набучили,
буен са огън наклали,
кръвта му за конка взели,
и са конкали,
и мисото му на три шиша набучили,
да го пекат, до го ядат.
И то казало:
- Вуйчо ле, вуйчо Николчо,
по-често обръщай шишовете,
че много ме, вуйчо, заболя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021