* * *

Хайдушки грях

Посъбра Стоян дружина,
че ги Стоян заведе
в гора зелена, дрянова.
Седнали да ядат, да пият.
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна събрана,
всички на крак станете,
тази е сватба болярска,
болярска, чорбаджийска,
да си сватбата изпреварите,
булката от колата да снемете.
Всички на крак станали,
сватбата изпреварили,
булката от колата снели,
булката и младоженека.
Булката навред вино заляла,
ред дойде до млад Стоян,
до войводата,
свършило са виното.
Булката й дари дарила,
до млад Стоян ред дойде,
свършело се дарило.
Пуснали сватбата, заминала,
дружина му се й присмяла:
- Байно ле, бате Стояне,
да тий сладко виното,
да тий честиту дарито.
Стоян се люто разгневи,
хранена коня възседна,
че си сватбата изпревари,
булката от колата сне,
булката и младоженеку,
че ги Стоян заведи
на едно дърво буково,
два брата, двана близнака.
Срещу слънце върза булнеку,
срещу пладне булката.
И казал:
- Тука ще седити,
да знайте дари как се дарява,
от войводата,
най-напред са вино залива,
най-напред се дари дарява.
И ги оставил и казал:
- Булката, дето плачи,
бяло грозде да има,
булнеку дето плачи,
черно грозде да има.
Легнал Стоян болен,
девет години лежал,
майка му го попитала:
- Стояне, мама, Стояне,
какъв си грях, мама, направил,
стана девет години лежиш,
мама не те й попитала,
от какво лежиш, да болиш,
от какво ти й болката?
(Той казал, че една сватба изпреварил, булката от колата снел, булката и булнеку. Че ги вързал на едно дърво буково, два бука, двама близнака. Срещу слънце булнеку, срещу пладне булката и ги прокълнал, като плачат лоза да никне. Тя казала:)
- Тя твойта сестрица Марийка,
ти не я ли, мама, позна?
Да помогне Господ
девет си години лежал,
девет постелки скъса,
девет възглавници изгнои,
още девет години да лежиш,
тогаз на Бога душа да дадеш!
Ти сестра си Марийка не я ли позна?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021