* * *

Хайдушки грях

Мама Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
ето ми девет години,
откакто лежиш, та болиш,
от какво ти е болестта,
нито се, синко, оправяш,
нито пък, синко, умираш,
дали си много грехотен,
или си много правотен?
Стоян майка си думаше:
- Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше сушата
и след сушата кишата,
настана гладна година,
ний бяхме, майко, дружина,
дружина братя седмина,
от нищо нищо не знаем,
не знаем, майко, да орем,
не знаем, майко, да косим,
само си овце пасяхме,
пък ти ни рече, майно ле:
"Вървете къде щете,
само са оттук махнете!"
И ний се, мамо, събрахме,
до седемдесет юнака
на връх на Стара планина,
на бял си камък стъпахме,
вяра и клетва дадохме -
де кого срещнем и стигнем
бяло му месо да ядем,
от черни кърви да пием.
и тогаз, майко, тръгнахме,
минахме поле широко,
настахме гора зелена,
насреща идат две млади,
две млади - момък и булка
със мъничко дете във ръце.
Те били, мамо, сестрата с мъжа си.
Като ги, майко, аз познах,
с очи им смигам да бягат,
с глава им климам - отбийте се,
а те не ме, мамо, разбраха
и право при нас дойдоха.
Аз си, майко, посегнах
да взема, майко, детето,
а то се, мамо, разплака,
а сестра ми му продума:
- Я мълчи, мълчи, Стоянчо,
вуйчо ще ти се порадва!
И аз му глава отрязах.
Накарахме баща му
дърва да сече и свири,
а майка му огън да кладе,
да кладе и да пее...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021