* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
лежал Стоян, та болял
цели ми девет години.
Стояновата майчица
тя на Стояна думаше:
- Кажи си, синко, грешките
дали ще си, синко, оздравяш,
или ще си, синко, умираш.
Стоян мама си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли
през тринайста година сушата,
сушата, мамо, кишата,
че стана, гладна година,
гладна година - зла зима.
Че зазимих овци хиляда
раних ги, мамо, гледах ги,
досред ги зима изгледах,
че ми се зайре привърши,
че ми овцете измряха.
Че се, майко, събрахме
дор девет верни другаря
във Великата неделя,
във Великия четвъртък -
да се чудим и маем
какви кярове да хванем.
Мислихме и намислихме,
та в гората отидохме,
вярна си клетва дадохме,
верни хайдути да станем.
Като в гората влязахме
и ний се на бас хванахме -
каквато гадинка си срещнем,
главата да й отрежем,
кръвта да й изпием,
с нея да се конкаме,
с месото да се смърсиме.
Тамън като си говорим,
насреща идва кака ми,
кака ми, пък и свако ми,
на гости са си тръгнали,
на гости и на повратки,
мъжка си рожба носеха.
И аз се, мамо, почудих,
на кого главата да взема -
ако си свако заколя,
кака вдовица остава;
ако си кака заколя,
дете без майка остава.
Че си вземах малък Стоянчо,
отсам и оттатък целунах
и го на сабя натъкнах.
И си накарах, мамо ма,
свако дърва да сбира,
кака огън да кладе,
Стоянчо на шиш да печем.
Всички си, мамо, ядохме,
кака й много докривя
не рачи печено да яде.
И аз се много ядосах,
на кака глава отрязах,
на кака, още на свака.
Оттам ги, мамо, оставих,
като из гора тръгнах,
голяма сватба срещнахме,
като си сватбата запряхме,
булката от кола слиза,
кръстника вино раздава,
булката дари дареше.
За мене вино не стигна,
до мене дари не дойде.
И аз се, мамо, ядосах,
сватбари, мамо, изклахме,
булката и зетя вземахме,
вземахме, та ги вързахме
за едно дърво два брата,
с очи да се гледат,
с ръце да не се достигат.
Там ги, мамо, оставих,
та си дружина поведох;
цяла година съм ходил,
хайдутлук, мамо, да правя,
на годината оттам поминах,
край туй дърво два брата -
булката, мамо, и зетя
на две лози станали
и черно грозде направили.
Посегнах да си откъсна -
лоза нагоре се издигна.
И аз се, мамо, ядосах,
че си лоза отсяках.
Там ме глава заболя
и люта треска отресе,
отресе, че и до днеска.
Тогава майка му казала:
- Сватбата беше братова ти,
рожбата беше сестрина ти.
Девет години си лежал
и още девет да лежиш
пак грехове няма да изкупиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021