* * *

Хайдушки грях

Мама Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
седем години станало,
кат лежиш, мама, та болиш,
не съм те, мама, питала
от какво ти е болестта?
Стоян майка си думаше:
- Майно льо, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Помниш ли, мамо, помниш ли,
когито беше сушата,
а след сушата кишата,
след киша - гладна година?
И ти на, мамо, настани:
- Кой накъдето видите,
нататък да се храните!
Кой знае жътва да жене,
кой знае копан да копай,
аз нищо, мамо, не знаях,
аз си бях младо чобанче,
че ми овцете измряха
и кучетата избесняха.
Тогиз се, мамо, събрахме
до седемдесет юнака
на Великия четвъртък
срещу Разпетия петък.
Вяра си клетва сторихме,
де кого стигнем и срещнем,
главата ще му отрежем -
бяло му месо за нафора,
ясно му кърве за конка.
Сред гора, мамо, срещнавме
сестрата, мамо, и зетят,
мъжко си дете носева,
мъжко си дете Стоянчо,
на мойто име кръстено.
Отдалек им глава повъртах,
дано се от път отбият,
пък те ме, мамо, не видяха,
не видяха, мамо, не разбраха,
и се от път не отбиха.
Пък ний се, мамо, чудехме
кого да си, мамо, заколим -
ако си зетят заколим,
сестрата пътят не знае;
ако заколим сестрата,
зетят млад вдовец остава.
Тогиз си, мамо, решихме
да си детето заколим.
Наклахме буйни огньове,
та си детето опекохме
и накарахме сестрата
детето да си обръща
и ясна песен да пее,
зетят с кавали да свири.
Ходихме къде ходихме,
пак оттам кат се върнахме,
покрай туй място минахме:
поникнали са две лози
със черно грозде и бяло.
Посегнах да си отрежа,
лоза се нагор повдигна.
Като си лоза достигнах,
достигнах, та си отрязах,
ясно си кръве потече.
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
седем години как лежиш,
и още седем да лежиш,
месата да ти облетят!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021