* * *

Песни за Георги Кондолов

Кондолов се е престорил,
че той е Васил даскълът.
Той си при попа отиде
и си на попа думаше:
- Попе ле, попад Славе ле,
мене ме, попе, пратиха
от Бургас в Граматиково -
младо даскалче да стана,
децата да ти науча.
Но снощи гледах лош сън,
че утре, попе, ще умре
но обед, но иклидия,
та дохдох да те помоля,
псалтира да ми почетеш,
на живот да ми припееш.
- Не бива, холам, даскале,
ние сме лица духовни.
Нас ни законът не дава
на живот да припяваме!
- Тогава, попе, да идем,
на разход да се разходим.
Отвън село, край говелята,
край голямата кория.
Станали, та са отишли
отвън село, край говелята.
Георги на попа думаше:
- Попе ле, познаваш ли ме?
Я не съм Васил даскалът,
но съм Георги Кондолов.
Ти ли бе, попе, ти ли бе,
дето четата предаде,
половината ги плениха,
половината ги избиха?!
Мене ме, попе, накараха,
косата да си острижа,
брадата да си обръсна,
в село, попе, да вляза
главата да ти отрежа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020