* * *

Двама братя - съперници в работата и ергенуването

Бре, клето село Габрово!
Откак се селом засели,
в селото кавга немало,
в селото кавга й крамола.
Как стана Мирчо болярин,
болярин Мирчо, джелатин,
той доби до два синове:
първият викат Ивана,
вторият викат Стояна.
Гледа ги Мирчо, гледа ги,
гледа ги, та ги изгледа,
растоха, та растоха.
Отиде Мирчо на пазар,
купи Ивану волове,
Стояну черни биволи;
купи Ивану кавали,
Стояну две мали свирки.
Отишли оран да орат,
орали оран до пладня.
Кога й било на пладня,
седнали да си почиват,
почиват и да пладнуват,
студена вода да пият.
Стоян Ивану думаше:
- Брайни Иване, Иване,
ти ореш, байне, с волове,
аз ора с черни биволи -
аз съм те, байне, надорал,
надорал съм те две бразни;
ти свириш, байне, с кавали,
аз свиря с две малки свирки -
аз съм те, байне надсвирил,
надсвирил съм те с две свирни;
ти либиш, байне, се моми,
аз либя кърпи подявки -
аз съм те, байне, надлибил,
надлибил съм те с две моми,
две моми кърпи подявки;
ти вземаш, байне, се китки,
аз вземам, байне, криви кривици -
аз съм те, байне, надвземал
две китки криви кривици.
Па се на нива скарали,
със тесли се смахали,
та се двата заклали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021