* * *

Двама братя - съперници в работата и ергенуването

Тръгнали ми са, тръгнали
Димчо и Димитър, два брата,
в бащините си чаири -
зелено сено да косят.
Косили, що са косили,
додето пладне станало.
Димчо Димитър думаше:
- Димитре, братко, Димитре,
ходи да седнем да си починем,
да си откоси прочетем,
кой колко е братко накосил.
Прочели всички откоси -
Димчо по-много накосил.
Замахна Димитър с косата,
удари Димча в сърцето...
Извика Димчо заплака;
- Олеле, братко, отивам!
Като си у село отидеш,
на буля си да кажеш,
мене ме зъмя ухапа,
на сърце ми гнездо извила
не мога да си дойда.
Буля ти да се хубаво облече,
да си децата прибере,
да се буля ти ожени.
Като си у село отиде
Димитър були си думаше:
- Бате го зъмя ухапа,
не може бате да дойде.
Буле ле, братовице ле,
бате, буле, поръча
да вземеш да се облечеш,
да си децата прибереш
и да се бульо ожениш.
Тез думи тя кат зачула
викнала и заплакала:
- Къде ме бате ти оставя
на негови деца сирачета
и на негова къща разсипница.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021