* * *

Двама братя - съперници в работата и ергенуването

Хранила мама, гледала,
до два ми сина - близнака.
Големи момци станали,
та че ги мама премени -
двамата с една премяна,
двамата с бели навуе,
двамата с черни сукаре,
двамата с чюфте пищове.
Че си ги мама заведе
на Бачковския манастир.
На Ванча мама купила,
на Ванча серез биволи,
на Донча мама купила,
на Донча - сиви волове.
Отишли оран да орат,
орали, що са орали,
орали ден до пладнина,
седнали, та пладнували,
от лаф на лаф приказвали,
Ванчо на Донча думаше:
- Я съм те, братко, надорал,
три съм ти бразди надорал,
надорал, още надкосил,
три съм ти моми надлюбил.
Дончо се ядно наяди,
той си с коса замахна,
на Ванча глава отмахна.
Ванчова глава хвъркаше,
меден му език приказва:
- Братко Дончо, Дончо ле,
ти си шега не знаеш.
Я ти на шега продумах,
пък ти ми глава отряза.
Дончо му много домъчня,
че се в сърцето прободе.
Слънцето трепти, задуха,
тяхната мила майчица -
тя ги на порти чакаше,
да им портите отвори.
Кога си майка научи -
извика гласе до небо,
кога си при тях отишла -
тя се с душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021