* * *

Двама братя - съперници в работата и ергенуването

Имала майка, имала
двамина мили синове -
Деяна и Добрияна.
Чуди се, мая майкя им
на що ли да ги научи,
на какъв ли лесен занаят -
лесен да им е занаят,
скъпа да им е цената.
Деяну купи биволи,
а Добрияну волове;
Деяну купи кавали,
а Добрияну свирчица.
Па ги на нива изпрати,
па са орали от обед до пладне.
Кога е било на пладне,
Добриян каже Деяну:
- Бае Деяне, Деяне!
Ти ореш, бае, с биволи,
аз ора с мали волове,
та па та, бае, надорах,
дори две лехи големи.
Ти свириш, бае, с кавали,
аз свиря, бае, със свирка.
Па та, бае, надсвирих,
дори две песни големи.
Ти либиш, бае, две моми,
а азе либя еднинка,
еднинка, ала добринка.
Деян му нищо не рече;
на Добрияну говори:
- Добрияне ле, брайно ле!
Донеси вода студена!
Днеска е бяла събота,
утре е света неделя;
главите да си обръснем,
че щем на хоро да идем,
моми да ни се не смеят.
Не досети се Добриян,
донесе вода студена;
та си главата натопи,
та Деян да го обръсне.
Не обръсна му косата,
но му отряза главата.
Глава скача, език дума:
- Бае Деяне, Деяне,
от шега не си разбирал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021