* * *

Двама братя - съперници в работата и ергенуването

Имала майка, чувала
до два ми сина близнаци
Ивана, та и Стояна.
Те били клети сираци,
скришом ги майка гледала,
скришом ги майка чувала.
Зиме по чуждо огнище
лете по чуждо странище.
Раснали та пораснали,
като големи станали,
отиде майка на пазар.
Чуди се майка, мая се,
що да им купи армаган.
Купи им майка, купи им,
на Стоян брези биволи,
на Иван бели волове.
Прати ги майка на оран,
да орат черни угари,
да сеят бяла пшеница.
Орали, що са орали,
седнали да си починат.
Иван Стояну думаше:
- Байо ле, байчо Стояне,
и ти ореш, байчо с боволи,
аз ора с малки волове
и пак те, байчо, надорах
четири бразди повече.
Ти любиш, байчо, баш моми,
аз любя, байчо, подявки,
та па та байчо надлюбих,
четири моми повече.
На Стоян хатър остана,
той бръкна в дясно джобенце,
извади влашко ноженце,
в клето се сърце прободе.
Чуди се Иван, мая се
какво ще майка да лъже.
И той взе влашко ноженце,
и той се в сърце прободе,
та са и двама умрели.
Станала майка да иде
обяда им да занесе,
низ друми вървяла и пяла,
когато нива стигнала,
нивата в кърви обляна.
Викнала майка да плаче
моите мили синове,
какво са сладко заспали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021