* * *

Двама братя - съперници в работата и ергенуването

Два синка./ Хранила мама два синка,
Два синка./ два сина, до два близнака.
Храни ги./ Храни ги мама, отхрани,
Отхрани./ дорде големки отрасли,
по на осемнайсет години.
Чуди се мама, мае се,
кой е занаят най-добър,
най-добър и най-печален,
та че ги мама проводи,
на голямата ливада,
под кичестата скоруша,
да косят, да се надкосят.
Косили и се надкосявали,
косили ден и до пладня.
Иван Стояне думаше:
- Байно ле, батьо Стояне,
аз съм те, батьо, надкосил
девет откоса по-много;
по-много съм те надлюбил,
девет либета по-много,
пък твойто, батьо, едничко,
едничко Радка Попова.
и тя те, батьо, не либи,
най си се с тебе подиграва.
Стоян се люто разсърди,
замахна с коса през глава,
Ивановата глава отряза.
Клета му глава падаше,
тръпен му език говори
- Ти шега, бате, не вярваш.
Стоян си коса обърна,
че се в сърцето прободе,
двамата мъртви лежаха.
Майка им чака вечерта,
те за вечеря да идат,
ни са отишли вечерта,
сутринта кат се й съмнало,
че става мама отива,
за обяд да ги повика.
Като си при тях отиде,
мислеше че са заспали,
пък те да били умрели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021